Хората от село Осоица произхождат от Пиринско. Те се преместват в резултат на ужасяващите турски кланета по време на Кресненско-Разложкото въстание през 1877-1878 г. и Илинденското въстание през 1903 г. Всяко семейство има между пет и осем деца и като класни стаи са използвани пространства в някои от богатите къщи. Първите учители са от новопристигналото население от Македония: Разлогов, Букаров, Грънчаров. През 1926 г. кметът Димитър Комитов взема кредит от Народната банка на България, който е на стойност 1 200 000 лева срещу местната гора – 36 000 дка.

Италиански архитект прави проекта на училището и първите строители също са италианци. Местните хора помагат като доброволци. Училището е построено за 4 години и е готово през 1930 г.; стените са с дебелина 70 см – външната страна е местен камък, а вътрешната е тухлена. Били ангажирани и около десет български дървосекачи. Две кули, голяма и малка, също са част от училището. В голямата се измерва времето – там е вграден часовников механизъм и камбаната бие на всеки половин час.

През 1930 г. е открито училище „Асен Златаров”. На първия етаж са разположени класните стаи на учениците от 1-ви до 4-ти клас, залата и библиотеката. На втория етаж са разположени класните стаи на учениците от 5 до 7 клас; учебните стаи с южно изложение са оборудвани като кабинети по физика, химия и биология – паралелките били от около 30 до 35 ученици, където децата идвали не само от село Осоица, но и от съседното село Саранци.

През 1955-1957 г. училището е обявено от българското Министерство на образованието за най-доброто училище в страната по отношение на учебния процес, материална база и дисциплина. Незабравими остават изключителните учители Иван Соларски, Гешо Терзийски (математика), Илия Стоицев (биология), художникът Божанчев (изобразително изкуство и музика), чието хоби било да поправя часовници, директорът на училището Никола Илиев, директорът на училището Георги Харалампиев, който през 1975 г. изгражда училищната ограда и чешмата в двора на училището.

До сградата на училището имало още една сграда, която била използвана като кухня и кафене, а също и като детска градина. Училището функционира до 1989 г., когато окончателно е затворено поради липса на ученици.